Антураж: Септемврийское

воскресенье, 5 сентября 2010 г.

Септемврийское

Враца (побр. г.Сумы с 1966,
пионерск.л. 1982), Оряхово
(побр. г. Шостка) (Болгария)

http://forum.skycode.com/tprv.asp?topic_id=42612

Софроний Врачански- книжовник, учител, църковен деец. Той е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Бурния си и мъчителен живот описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана във вестник "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посм.).. През 1762 г. в град Котел става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Преследван и от турци, и от невежествени български свещеници.

През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски (в бележка към преписа си пише: "Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил"

. В средата на 70-те г. отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. Около 1794 г. се замонашва и става епископ във Враца. Там приема името Софроний. През 1810 г. отива във Видин и 3 г. извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Тук продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга.

През Руско-турската война 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход, и отправя позив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участвал във войната и се отличил особено при щурма на Силистра.
След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала вече възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.

http://forum.skycode.com/tprv.asp?topic_id=42612

Литографията "Сбободна България" на Георги Данчов
Не се поучихме от историята си
Санстефанска България е пример за историческа справедливост

Санстефанският договор роди българския национален идеал, на който не бе съдено да се реализира

Димитър Попов

бивш премиер на РБългария

Априлското въстание през 1876 г. бе осъдено на неуспех още като идея. Не бе подготвено добре. Апостолите му пренебрегнаха завета на Левски, че националната революция ще е сполучлива само ако е отлично подготвена и обхване "цялото Българско". То нямаше никаква международна подкрепа. Дори Дядо Иван не си мръдна пръста. Едва след като научиха за турските зверства, безчинства и погроми, за закланите над 30 000 беззащитни жени, деца и старци и кой знае още колко хиляди обезчестени и изтезавани, за над 80-те опожарени и над 200 разграбени и разгромени селища, Европа и светът заговориха за България. Откриха ни. Източният въпрос доби нова актуалност.

В края на юни 1876 г. императорите Александър II и Франц Йосиф обсъдиха възможността за създаване на автономни славянски области в рамките на империята. Англия не се съгласи. С частична мобилизация в края на 1876 г. Русия тласна Великите европейски сили към дипломатическа активност. През декември 1876 г. и в началото на 1877 г. се проведе Цариградската конференция на Великите сили. Тя предложи на турското правителство създаването на автономна българска област, обхващаща сегашната територия на България, Македония, Добруджа, Западните покрайнини. Турция отхвърли предложението. Русия заплаши с война. Последният опит за мирно решаване на българския въпрос като част от източния бе Лондонската конференция през март 1877 г. На нея Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция и Италия подписаха протокол. С него те поискаха от Турция да изпълни предложенията на Цариградската конференция и да проведе предвидените реформи. Несъгласието на Турция отвори вратите на войната. Александър II я обяви през април 1877 г. Ненапразно Бенковски "подпали" България. Кочо Чистеменски заби ножа си в сърцата на жена си, невръстното си дете, а накрая и в своето. Петлешков изгоря между два огъня, Ботев загина на Околчица, а жителите на Перущица потърсиха спасение в божия храм.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Септемврийско_въстание